15 епизод от джадъ

Да, ядосана съм, мило Бризче,
но и днес ви спретнах стихче…
Епизодчето си беше чОк добре,
докат финала не дойде.
Тогава Мира се развика,
че музиката чак надвика.
Любимия засипа с тежки думи
и сякаш го застреля със куршуми.
Не го изслуша, не го попита…
А просто ей така, набързо го изрита…
Язък им за романтиката по-напред,
кога сабах-сабах се возиха на велосипед.
Кога целуваха се със копнеж,
кога сърцата бяха в луд водовъртеж…
И пак Крачолчето ми го отнесе,
и пак Яман главичка му натресе.
Добре, че чотурата е корава.
Ала докога ще бъде здрава??
Не мигнах даже от тревога,
да спя спокойно – не, не мога.
За кой да мисля по-напред,
се чудих сутринта до пет…
За Яманчето, с разбитото сърце
или за Крачолчето, с цицина на лице?
И вместо аз ухилена да си празнувам,
сълзите бърша и тъгувам.
Но аз не плача за Ямира,
кавгата във ЯмОр на мен не дава мира…
Че зарад тая патка проста,
налегнаха ме тъжни мисли, доста.
Ще вземе тя дуета да ми раздели,
тогаз ще види 300 дяволи….
Коя си ти ма, що обиждаш?
Ти влюбеният ангел в него що не виждаш???
Не се напъвай и да пееш!
Сега без него ти ще поживееш!
Ще си мечтаеш да те гушне,
ръчичка в твоята да мушне…
Да те погледне с нежност той…
А беше твой, той беше само твой!
Плачи сега, реви за него,
прегръщай твойто супер его,
Яманчето ще страда малко,
че иначе ще бъде жалко.
След туй ще се сдобри с Крачола,
ще изгуби дуото контрола….
Ще са лоши, диви, неприлични….
Аххх, двамата един до друг-
ще бъдат просто фантастични…
Ще срещнат двама Новата година
с алкохол и фенки –
една дузина…
А за Мира ……….. ще се сетят най-рано – догодина….