12-ти епизод от джадъъъ

И тази седмица да се отчета, пък после може да си дам почивка на музата…
Айде и 12-и свърши,
наша Мира кви ги върши,
а пък после сълзи бърши?
Епизода много ми хареса.
Как задружно търсят таз принцеса.
Някой пяха, даже спаха,
други от препускане се утрепаха.
Стопиха тия телефони
и докрай избиха Тан-ови бушони.
А Яманко, ахххх, горкия,
най-отпред във тази дандания.
Цяла серия не спря,
дорде севгилито не съзря.
Изправи се срещу лудия с отверки разни,
приложи му психо-тактики безотказни.
После прати го да се лекува,
вързан за леглото да бълнува…..
Ахххх, Яман, красив Яман,
къв е тоз късмет пишман!
Колкото си хубав ти,
толкова не ти върви!
И ОркунЧ ти пратих да помага,
отзова се той веднага.
В огънят за Мира се навира,
свойта храброст демонстрира.
Само дето никой го не ще,
не ценят го хич, въобще…
Той добра душа е, знайте,
и моля, вий не го ругайте.
Колко щеше да е гот,
да направят този ход.
Да сберат ги в едно,
те да действат заедно-
Храбрия Крачол със чар опасен
и Яманко най-прекрасен??
Да щуреят двама, да беснеят,
всички други да бледнеят…
И накрая – тишина.
Самотна пейка на брега.
Двама влюбени, красиви,
а лицата им щастливи….
Във очите им чете се любовта,
търсят близост техните тела….
А, целувката…
аххх, кръвта ти чак завира,
кат видиш Ча езика провира….