13 епизод от джадъ

Да си кажа кво ме вълнува и тази седмица, пък другата не се знае с тия нововъведения и липсващи емотчета…
Бях решила да не пиша,
но и днес ще се разпиша.
Но…. ще бъда много кратка,
за серията супер сладка.
Всичко беше готино, красиво,
имаше и 2 -3 нюанса сиво…
Нови песни разучихме,
супер танци усвоихме.
На 13-и, в петък, тук се веселихме
и със Мамма стара вече се простихме…
Че романтиката беше чОк,
няма кой да отрече, не, йОк!
Чухме два пъти „Благодаря ти“
баш кога изрекоха се думи святи.
Но накрая всичко се получи
и Яманчето мига улучи.
Преди това ядосаха се на Крачола мой,
даже казват – заслужавал бой!
На Суде го дадоха от раз!
Що е туй? Заслужих ли го? – питам аз.
Хей, огледайте се-
истинска опасност дебне отстрани,
със къдрици зле фризирани,
със усмивчица ехидна,
завист, злоба очевидна.
Трябва пазим наш Яман
от Жената- Торбалан,
че от таз глава ще ни боли,
ще ни струпа куп неволи.
Даже, ако има нужда,
тя далеч да се прокужда,
ще й пратя моя Аполон,
всеизвестния Найлон,
да й викне, да й свъси вежди,
да изгуби тя надежди.
Бързо да забрави за Яман,
всичко ще е чОк таман.
Но кат види чара на Оркун,
тя- страшния и рошав клоун,
после него ще поиска,
ама нека да поеме само риска…
Еййй, тогава ще хвърчи коса и перушина,
ще й трябва даже шина.
Ний Оркун-ките сме само две,
ала хапим като 20 гладни лъвове…
Божееее, щях да бъда кратка,
за тази серия, тъй сладка,
пък отплеснах се във рими,
за героите любими.