Али Аксьоз – hayat.sozcu.com.tr януари/2015

Али Аксьоз или Кенан Копер в Приливи и отливи проговори за Неделен репортер: „Когато актьорите в сериал като нашия или в киното направят грешка, имат шанс да я поправят, актьорите в театъра нямат това предимство. Обичам да гледам, но за театъра има още много време.“
С Али Аксьоз, Кенан Копер в Приливи и отливи, се срещнахме в Кадъкьой. С него говорихме за ролята му на по-големия брат на героя на Чаатай Улусой – Яман Копер, за сериала, Чаатай и същинската му работа, която е писането.

Какво беше твоето детство?
Страхотно беше. В малкия град детството ви минава по-различно. Открихме извисяващите се върхове и горите от безкрайните равнини на Тракия до Yıldız Dağları (Странджа) на север. Ние играехме по улиците, нямахме мобилни телефони, нещата, които биха довели до ужас днешните родители като това да бъдеш „дете на улицата“, за нас беше нещо нормално. Всеки се познаваше с всеки, много пъти не давахме пари за ядене и пиене, но на нас това ни показа как да споделяме поравно помежду си, а не как да се възползваме от нещата, без да плащаме. Бяхме между просветени, образовани, работливи, модерни, обичащи държавата си и природата хора. Много, ама много се забавлявахме, водехме войни между кварталите, състезавахме се. Детството ми беше съвкупност от Хъкълбери Фин, Ökkeş, Goonies (The Goonies е американски филм 1985г.), Hababam Sınıfı (турска комедия от 1975г.). Доволен съм от него…

Знам, че много се разхождаш и обикаляш, обичаш ли да пътуваш? Имаш ли система?
Нямам система, най-близкото нещо до система е да използвам сайтове за онлайн резервации. Ако целта е по-важна от пътя, предпочитам да летя, но ако целта е историята на пътуването, всяко едно превозно средство може да се окаже важно. Понякога пътуваш с вятъра, понякога пътуваш със стара кола или на мотор. А може и пеша. 

Кой път искаш да избере обществото? Би ли го пояснил?
За обществото просветата е много важна, трябва да насърчаваме хората към изкуство и знание, и аз се занимавам с това. Трябва да се борим срещу това умните и способни хора да имат догми и табута, да са с остарял манталитет. Трябва да се борим срещу невежеството. Ние, хората, трябва да съхраним природата и животните, да се възпротивим на безсмисленото потребление, да наложим равенството. Трябва да покажем, че като едно толерантно и разбрано общество притежаваме много повече предимства, от това да сме една тълпа безлични и ограничено мислещи хора. Да бъдеш патриот означава да застанеш срещу назадничавостта/ретроградността…

Щастлив ли си, че Хюлия Авшар ти е почитател?
Хюлия Авшар е великолепен човек. Гледала ме в Приливи и отливи и без да крие си беше казала мнението. Обадих й се, за да й благодаря, видяхме се и говорихме. Изключително цивилизован, уравновесен и в мир със себе си творец. Това, че тя обяви, че ми е почитател, ме радва много, повдигна духа ми, даде ми кураж и сила. Много ме развълнува факта, че аз бях гост на първото предаване на Шоуто на Хюлия Авшар.

 В този сезон Кенан Копер и Приливи и отливи са по-различни? Би ли ни разказал за промяната в героя?
Миналият сезон приключи с това, че Кенан беше тръгнал за Измир, опитал от богатия живот в Алтънкьой, с едни пари в джоба, които не бе взел с голямо желание… Честно казано, за човек като Кенан, който отдава голямо значение на материалната страна, това беше едно нормално положение. Дори на никого да не го показа, сърцето му беше наранено, но беше благодарен, че е оставил брат си в добри ръце.

В началото на тази година го открихме, докато се завръща в Алтънкьой, поради това, че е бил измамен и всичките му планове са провалени.
Тази година виждаме Кенан като смелчага, като още по-тъмен образ. Няма страх от никого. Като едно природно бедствие е.

 Сериалът, в който играеш и ролята ти станаха много популярни. Вече имаш много почитатели. Как те кара да се чувстваш това?
Броят на моите почитатели продължава да расте и това е една голяма отговорност. Всъщност, съм подозрителен към думата почитател. Приемам, че хората, които ме обичат и вземат пример от мен, имат различен произход и притежават специфични черти на характера си. Нашият стил на прогрес в живота се възприема по различен начин от различните хора, по различен начин им влияе. Въпреки че винаги съм бил човек с ясна гледна точка и отношение, искам да покажа добрите и верните неща на хората, които ме обичат и да поемат по пътя, който мисля за правилен. Хората, които ме обичат, не са една тълпа, а едно единно общество. За това останах отворен към тях.

Какви са отношенията ти с феновете?
Повечето от тези, който ми пишат, получават отговор. Не искам да си създавам илюзията, че съм по-ценен от това, което съм, като се правя на недостъпен. Всеки има право да ми стисне ръката, да ме критикува или похвали. Предпочитам да бъда личност, която живее сред обществото, както правя от дълго време насам, пред това да бъда един непонятен човек от списанията или телевизията. Не съм човек, който ще избяга от тези, които ме заговарят, предпочитам да дойдат при мен пред това да шушукат от далеч, да ме наблюдават и дебнат.

В тази връзка мислиш ли, че личният ти живот приключи?
Разбира се, това е една заплаха, която ще продължава, но аз отделям ролята, която играя, от личния си живот. Работата на личния живот и личният живот на работата не си влияят, и се старая да продължи така. Дори и за кратко време хората ме опознаха и уважават начина ми на живот, подхождат към мен приятелски. Това улеснява работата ми.

Между вас с Чаатай Улосой се получи една добра синергия /взаимодействие пред камерата…
От първия епизод на сериала с Чаатай Улосой наистина създадохме атмосферата на баткото и по-малкия брат. Зрителите също ни приемат като „братята Копер“.

Преди познавахте ли се?
С Чаатай не се познавахме преди, за пръв път се срещнахме в този сериал. Много добър човек, изключително топъл/приятелски настроен, земен и професионалист като актьор. В него не видях и грам самонадеяност, която се очаква от хората, постигнали слава толкова млади.

„Тази година първият ми роман ще излезе на пазара!“

Добре, а театърът…
Обичам да гледам, но не съм готов да играя в театъра. Когато актьорите в сериал като нашия или в киното направят грешка, имат шанс да я поправят, актьорите в театъра нямат това предимство. Едно представление продължава час – час и половина, без прекъсване. От друга страна, да бъдеш в един салон със зрителите и да виждаш резултата, въздействието от играта си, трябва да е нещо страхотно. Може би актьорът е много по-удовлетворен. Един ден искам да опитам, когато се уверя, че мога напълно да се справя с тази задача.

Можеш ли да отделяш време за писане от забързаното темпо на сериала?
Много искам да кажа „да“, но не мога. В свободното си време или си почивам, или нещо, свързано с работата, ми отнема от времето. Бях принуден да обуздая желанието си да пиша и за съжаление, ако продължавам да го отлагам, знам че способността/умението ми ще закърнее. За това тази година се опитвам да създам подходяща среда, за да приключа първия си роман. В Ню Йорк посещавах курс за писане на сценарии. Имам план да снимам сериал и да напиша сценарий за научно-фантастичен филм. И разбира се, през това време имам своите лични моменти и пътувания.

Превод: Рени