Али Аксьоз – Elele/юни 2015

Той е добър актьор, но не само, той е също и разказвач на истории, който започва да пише преди много години. Цитира Атила Илхан: „Майка ми ме роди пътешественик“, но той оставя трайни следи, където и да отиде, и е воден от своето въображение. А надмощието му над думите ни въвлича дълбоко в неговия свят.

Има определен тип хора, за които си мислиш „страхотно е да го/я познавам“, въпреки че този човек е за кратко в живота ти. Накрая и аз мислех по този начин за Али Аксьоз. Веднага щом влезна през вратата, той предаде на това място душата си с безкрайната си усмивка, която те кара да го почувстваш близък до себе си. Има много интервюта с него, но все още знаем много малко за този човек. С тази мисъл в главата си и може би поради моето поведение и мнение за него, че той може би е случай от индустрията, той ме изпревари и попита с онази усмивка на лицето си: „Така, какви са въпросите?“ Започнах да си мисля, че има нещо нередно, че се предаде много лесно, но тогава осъзнах, че имам загадъчно изражение на лицето си ибързо си върнах контрола, преди той да е започнал да ме интервюира. В края на краищата, той е бил писател преди да стане актьор и той е много добърс думите. Заради това той избра да сподели само контурите на своя живот, майсторски. Казах му, че тъй като съвсем скоро се присъединих към списание Elele като редактор и провеждам първото си интервю и ето защо исках да представя истинския „Али“ на нашите читатели. Той задоволи моето желание и разкри напълно сърцето си. Преди да ви оставя насаме с него, искам да кажа няколко думи: неговия живот е приказка за пътя, разказ за едно пътешествие.

От Копенхаген до Амстердам, от Ню Йорк до Истанбул, път на образование и изследване. Той винаги търси истината. Дори казва: “Човечеството е най-лошото нещо, което се е случило на света“, и въпреки, че се доверява на малко и избрани хора, когато става въпрос за любовта, той е смел и изпълнен с силни усещания. Признава, че е научил много от жените, най-важното – безмълвна сила и издръжливост. Всички ние познаваме мъже, които се застъпват за любимите жени, но това което ме впечатли най-много в 33 годишния Али, бе че той проповядва любов. Той е скромен, верен, знае, че животът е борба, подготвя своята PhD в телевизията и киното от Университета Beykent, не използва 3G и точно както в сериала „Приливи и отливи“, където и да отиде, всички прожектори са насочени към него. Пригответе се да бъдете завладени от Али Аксьоз и неговите думи.

Е: През какъв етап от живота си преминавате в момента?
А: Много интензивен, вълнуващ и творчески период. Имах възможността да направя няколко пътувания, които бях планирал, да чета много и да бъда част от някои важни инициативи като осигуряването на образование за деца с Аутизъм. TÜRSAK ме удостои с предложение да съм в журито на 12-тия конкурс „Кино на бъдещето“ и фондацията „Книги за всеки“ ми предложи място в техния първи консултативен съвет. Като актьор получавам и внимателно обмислям оферти за страхотни, нови телевизионни проекти, които могат да подпомогнат кариера ми.

Е: Ако трябва да опишете себе си, какво ще е първото ви изречение? Или как ще започнете да разказвате собствената си история?
А: Аз – игнорирайте факта, че сега го правя – не обичам да говоря за себе си. Но както и да започне, освен че е елемент, който засяга тематично съчинения ми, моето е история за пътя: физически и интелектуално. Аз съм човек, който непрекъснато търси истината, който се стреми да се усъвършенства. Мисля, че подходящо начало за такава история биха били думите на Атила Илхан: „Майка ми ме роди пътешественик .“

Е: От първия момент, в който се появихте в „Приливи и отливи“, цялото внимание беше върху вас. Как се чувствате за това?
А: Някак си е сюрреалистично, но бях подготвен за това, така че не се уплаших. Такова внимание е чест за мен, но не ми се отразява много. Не се считам за знаменитост, че мечтая да съм недостъпен. Илюзията за недостъпност създава илюзията за собствена стойност. Израснах гледайки майстори на изкуството като Barış Manço, Müjdat Gezen, Kemal Sunal, майстори които не са мечтали да се недостъпни. Следователно, аз съм благодарен и признателен за цялото признание и оценяване, но това, което има значение е да се изразявам правилно и да върша добра работа.

Е: Как минава времето на сета? Забавлявате ли се?
А: Ние общо взето сме забавен екип, който се разбира и работи много добре заедно. Разбира се, това също зависи от сцените, които снимаме. Ако сцените са забавни, е невъзможно да не се забавляваме, но с течение на часовете, разговорът започва да замира и сета става уморителен. Когато това се случи, аз се обръщам за помощ към моите книги и съчинения.

Е: Променя ли се човек, когато постигне успех?
А: Успех и неуспех… Всяко едно от двете разтърсва човешката душа. Човек е повлиян от това, независимо дали иска или не. Една успешна история може да повдигне увереността в себе си, но няколко повече могат да отключат летаргия/апатия. Това малко зависи и от характера на човек. Един-два провала междувременно може да се окажат важни, за да асимилира човек успеха.

Е: Когато искате да отделите време за себе си, кое е първото нещо, което искате да направите?
А: Първото нещо е да създам буфер между работата, дома и свободното време. Преди да тръгна да правя каквото и да е в свободното си време, първо разпилявам мислите си и после започвам да ги събирам. След това пътувам, чета книга, играя игри за конзола, ходя на прати, спортувам или гледам нещо.

Е: Кой е най-големият урок, който сте научили?
А: Човешкият вид е най-лошото нещо, случило се някога на тази планета и да се издигнем оттам (да го надраснем) за нас е лична и социална потребност.

Е: Вярвате ли на жените? Какво научихте от тях?
А: Освен на няколко души, аз не вярвам на никого – мъже или жени. Да се доверяваш е черта на характера, но да заслужиш доверие е съвсем различно нещо. За съжаление, да се доверяваш на хората, не означава, че те го заслужават. Въпреки това, аз научих много от жените. Какво е безмълвна сила и издръжливост, как да застанеш срещу предразсъдъка и потисничеството, как да поддържаш някого безусловно…

Е: Какво според вас е най-достойно за възхищение у жените?
А: Разбира се, това е тяхната женственост. От женската им естетика до възможността им да стават майки, всяко ваше качество / характеристика се подхранва от този източник. Този привлекателен и допълващ чар е едно от най-изумителните неща в живота.

Е: Как бихте описали красотата в една жена?
А: Бих я описал красотата като естетика, която провокира възхищение в мен. Това е нещо, което ценя, нещо, което ме привлича, но не е достатъчно. Жената трябва да ме привлече с нейното образование, с грижата си към нейното тяло, нейната сила, дух, кариера и нещата, които цени в живота, както и нейните цели. Търся уникален характер и не харесвам обикновените такива. Щури хора с щури идеи, които създават и обичат, улавят вниманието ми.

 Е: Какво мислите, че липсва в днешните връзки?
А: Най-голямата липса е недостатъчната липса. Двама души, които са в непрекъсната комуникация и могат да се срещнат където поискат, нямат тези специални причини, които да мотивират и двете страни. Те не успяват да работят заедно и да решават проблемите като отбор. Следователно, те не преживяват тези проблеми и тяхното разрешаване, което да прави тяхната връзка по-здрава.

Е: Какъв човек/мъж ставате, когато сте влюбен?
А: Когато обичам някого, тя заема голямо място в ума ми, но не се превръщам в някой съвсем различен. За някои хора любовта осигурява тази химична реакция да станат по-смели, по-привлекателни и развълнувани, но аз вече съм такъв и не ми е нужна любов, за да задейства тези неща. Харесва ми да изненадвам по малки и големи начини, не обичам да правя нещата по-трудни или по-сложни отколкото вече са, изживявам връзките си честно и смело и отбягвам скучните хора и скучните връзки.

Е: Кое е най-щурото нещо, което някога сте правили от любов?
А: Най-щурото? Не съм сигурен, но последното беше да пътувам тайно до малък провинциален град в една северно европейска страна, за да изненадам бившата си приятелка за неин изпит. Да намеря сградата на изпита се оказа по-трудно, отколкото очаквах.

 Е: Защо толкова ни е страх дори да говорим за любовта?
А: Защото обикновено не можем да я контролираме. Това е объркано състояние на ума, което ни заварва неподготвени и ни поставя в ситуации, през които най-вероятно не бихме искали да преминем и съжаляваме след това. Повечето хора знаят по-малко, отколкото се хвалят и крият повече падения/провали, отколкото имат смелостта да си признаят.

 Е: Имало ли е момент, в който да сте чувствали, че сте стигали дъното?
А: Много пъти съм чувствал, че съм твърде надълбоко, че съм слязъл там, където не огрява слънцето, но винаги съм успявал да се спася от дъното. По четирите краища на света са ми се случвали нелепи, прекрасни, комични неща и някои бяха опасни. Да се справяш сам с тези заплахи, само с твоите собствени сили, доставя силно усещане за удовлетворение и реализация. Имаше време, когато чувствах, че се разбивам емоционално и да издържа беше много по-трудно отколкото да издържа физическо страдание, но никога не приех провала, в един момент се превърна във въпрос на инат. Всички тези пропадания ме поддържаха като писател, тъй като тези тъмни пътеки в съзнанието ни, тези екстремни чувства и преживявания, „нещата“, които укрепват характера ни като го разтърсват силно, винаги са ми давали материал в излишък. Зареждах се от героичните стихове и силата на волята, които показваме срещу непреодолимите врагове или поетичното и предимно безплодно усилие, което човечеството показва може би към границата на обществото, когато искаме да разберем това, което не разбираме. Оттук следва, че не ме е страх от трудните ситуации, трудните чувства и емоционални колебания. Напротив, те привличат вниманието ми.

 Е: Вие от тези мъже, които обичат да остават сами, ли сте?
А: Обичам уединението. Нямам проблем с това да съм сам. Добре се разбирам със себе си. Харесвам тази пълзяща тишина, когато няма никой наоколо. Дори когато съм с някой, това чувство остава в мен. Понякога чувствам нужда да съблека (буквално казва да се обеля) „нас“ и да се върна към „аз“ и да ми липсва човекът, с когото съм.

 Е: Кое е първото място, което ви идва на ум, когато искате да избягате?
А: Хората обикновено отговарят „семейната къща“ и с мен не е по-различно. Кой не би искал да се върне към добрите стари дни, които символизира семейната къща, когато бяхме безгрижни и имахме много малко отговорности? Наистина никога не съм чувствал нуждата да избягам, не е в моят стил, но да поставя разстояние между мен и ситуацията или да направя промени, за да видя нещата в перспектива, това не ми е чуждо. Това, в комбинация с потребността ми да изследвам нови земи, води до фундаменталната ми нужда да тръгна на път. Задоволявам тази нужда като пътувам до далечни страни и градове, но най-важното средство, което ползвам, за да се отдалеча, е моето съзнание. Ние като група приятели израснахме в малък град, така че подсигурявахме всяка наша интелектуална потребност, използвайки нашето въображение и творческа сила. Така ние имахме много възможности да прилагаме нашето вече доста голямо въображение.

Е: Подозирал ли ви е някой? Или имало ли е момент, когато да си кажеш „Хванаха ме!“?
А: Бившата ми приятелка ме подозираше, въпреки че й бях верен. Имаше моменти, в които си мислеха, че са ме хванали и са грешали, или не е имало нищо, за което да ме хванат, но те не вярваха.

Е: Отдалече изглеждате спокоен човек. Нямате ли бунтарска, обратна страна?
А: Може да изглеждам като спокоен човек отдалече, въпреки че не съм. Аз съм хиперактивен, пътуващ борец, който от време на време лесно се ядосва. Сега съм по-спокоен, защото го практикувам, откакто започнаха да ме разпознават. Изобщо не съм спокоен, но да си спокоен е едно от изискванията на тази професия.

Е: Кого последно прегърнахте истински/искрено?
А: Майка си.

Е: Боите ли се от остаряването и от това да загубите своята привлекателност?
А: Не мога да кажа, че ми харесва идеята за остаряването и въпреки, че се доверявам на експоненциалната скорост на напредъка на технологиите, изглежда, че остаряването няма да може да бъде спряно в близко бъдеще. Така че не е някакъв голям проблем, ако трябва да остареем – ще остареем и ще намерим начин да го направим добре. Като мъж, който знае, че неговият чар не е във възрастта, аз ще съм един стар секси мъж.

Е: Може ли да ни разкажете за вашите ритуали преди да си легнете вечер?
А: Нямам такива, но се опитвам да спя в дома си, в абсолютна тъмнина и тишина. Свикнах да спя на всякакви места по време на пътуванията си, но тези две неща са много важни за здравето.

Е: Какво ви тревожи най-много тези дни, когато слагате глава на възглавницата си?
А: Ситуацията в страната ми.

Е: Какви са отношенията ви със социалните мрежи? Вие от тези хора ли сте, които живеят залепени за телефоните си?
А: Аз съм от много специалното и щастливо поколение, което живя в ерата преди и по време на развитието на интернет. Онлайн съм от 98-ма, всички тези социални мрежи се родиха в ръката ми. Като човек с медийно образование, сред чийто интереси са и човешките отношения, съм привлечен много от този специален тип медии, където технологиите и човешките отношения се сливат. Сам управлявам акаунтите си в социалните мрежи и съм много доволен от това. Няма да се дистанцирам от света, от който съм част, само защото ме познават. Продукт съм на един сложен свят, в който има елементи и от двете ери. Но не мога да кажа, че възприех мобилните телефони също толкова добре. Да могат да те намерят по всяко време, да си свързан по всяко време и да те ангажират непрекъснато с огромно количество информация, не е за мен. Например, аз не ползвам 3G.

Е: Често ли използвате въображението си? Какви са мечтите ви за бъдещето?
А: Моето въображение е най-голямата ми сила и хоби още от детството ми. Дължа всичко, което съм направил до сега, на умението си да си представям. Имам много планове и мечти за бъдещето и непрекъснато работя, за да се случат.

Е: Къде и с кого е следващата ви среща?
А: С една прекрасна жена наречена Лято, на юг.

Превод: Рени