Серенай Саръкая – Elle 01/2014

Какво е чувството да си красива жена?
Според мен по-важно от красотата е притежаваш хубава енергия, да си щастлив и да може да опазиш щастието си.

Това как се отразява на ролята ти в „Medcezir“?
Мисля, че нещата са свързани и положителната енергия се отразява на играта. Защото камерата не лъже. Твоето състояние на щастие или нещастие се отразява в острещният човек като в огледало. Заобиколена съм от позитивни хора и този позитивизъм се отразява на екрана. Опитвам се да поддържам винаги висок ритъм и енергия, но не винаги се получава. И тогава хората с които работя ми помагат да повиша енергията си.

Интуицията ти как е? (Как усещаш хората?)
Имам силна интуиция. Ако човека срещу мен е нещастен, правя всичко по силите си за го накарам да се чувства добре. Понякога хората имат нужда да чуят нещо хубаво. Гледам да не позволявам на човека срещу мен да ме събори.

Опитваш се само да помогнеш?
Аз съм весела. Имам навика да гледам на хората откъм добрата им страна. Вярвам, че силната енергия трябва да се споделя. Егоистично е да я пазиш само за себе си. Колкото повече я споделяш, толкова по-голяма става.

Започнахте да играете на 15 години? Дотогава как задържахте тази енергия?
Със спорт. Волейбола беше в живота ми. После мой любим учител реши да отвори школа по танци и започнах да танцувам. Много време се занимавах с латино-танци. Понякога участвах и в състезания. Да бъда на сцена за мен беше магия, но все нещо ми липсваше.На първия си сет на “Limon Agac?” се почувствах завършена. Намерих това, което ми липсваше. И реших, че искам с това да се занимавам. Вече разбрах, че само това може да запълни празнотите в мен.

Актьорството има ли някаква шизофренична страна?
Абсолютно! Защото това е луда работа. Създава се един несъществуващ свят. Придаваш на един несъществуващ реално образ някаква част от себе си. Понякога си казвам „Пред камерата снимаме, а навън има истински хора, които живеят истински животи“. В такива моменти се чувствам странно. Отчуждавам се за малко, но после се завръщам в този свят.

Правили ли сте грешки досега?
Много. И още ги правя. Знам, че съм във възрастта в която се правят грешки. Но когато грешките се правят на тази възраст се компенсират по-лесно. Разбира се, ако правя по-малко грешки ще е по-добре, но такива са хората. За съжаление в този сектор грешките трябва да сведени до нула. Защото грешките не се приемат. Живея в истината от „списанията“. Понякога е много трудно да приема това.

Налага се да си промените начина на живот според това?
Би било по-точно да се каже, че съм принудена.

Мислите ли за бъдещето?
Преди мислех много и много се притеснявах. Сега се опитвам да мисля по-малко за това и се хващам за това, което живота ми предоставя. каквото и да се случи – и хубаво и лошо го приемам.

Превод: Ани