Сериалите имат сезонна ваканция, но ние не можем да забравим Кенан от „Приливи и отливи“. Ще сгрешите, ако си мислите, че се занимава само с актьорско майсторство. Ние бяхме много изненадани, докато подготвяхме интервюто, сега е ваш ред да се изненадате.
Али Аксьоз има своите лоялни почитатели измежду тези, които следят „Приливи и отливи“. Когато кажем Кенан, всички знаят кой е това, говори се колко е красив и наперен. Това, което не знаем за него е, че чете изключително много книги и пише статии. Дори на интервюто дойде с две книги в ръка. Когато попитахме Аксьоз за причината, той отговори, че като му омръзне едната веднага минава на другата. Даже едната му е за разсейване от работата, романът „Лъжовен свят“ на Орхан Кемал. Не го чете за първи път, но всеки път преживява различни неща и може да изследва героите по отделно. Освен това, едно от най-големите му удоволствия, когато е в чужбина, е да ходи по антикварните книжарници и да открива първите издания на книгите. След приключването на снимките и преди празничната вечеря, ни каза, че ще гледа филм и се раздели с нас. Да, в сериала е много красив, но не знаехме, че е толкова начетен и любознателен към обкръжаващата го среда. Докато ни даваше интервюто, държеше кафето си в ръка и сме сигурни, че четейки го, вие ще почувствате неговата близост като нас ….
Докато правехме проучването си за Вас, относно професията ви попаднахме на думата писател преди актьор. За вас знаехме, че сте актьор.
От ранното си детство пиша. Отначало го криех за себе си. След това започнах да публикувам в списанията. Първата си публикация написах за списание „64‘те“. Написах представяне на играта „Lord of Lore”. След това написах още няколко подобни материала. През това време продължавах да пиша разкази/истории. В университета идеята да се публикува се стана популярна. Създадох интернет страница на име Lost Library (Изгубена библиотека). Там започнах да водя рубрика и да пиша разкази. Опитах се да стимулирам другите свободно да мечтаят и да пишат текстове. За една година сайтът много се разви. Дори стана известен в световен мащаб. В този период се убедих, че ще мога да напиша добри неща и ще успея, и започнах да пиша за списания. Описвам своите моменти. Понеже много съм пътувал, има много неща, които да разкажа. Но за съжаление, в този се за малко прекъснах – хем докторска дисертация правех, хем бях актьор. Имам един роман. Ще го публикувам, но все още не е завършен, чака. Първо да завърша дисертацията си, да подредя живота си. Тази работа със сериала беше малко изненадваща.
Как се присъединихте към сериала?
Винаги са ме канили, но аз отказвах. Исках не лицето ми, а името ми да стане известно. Не ме изкушаваше хората да ме сочат по улиците и да се снимат заедно с мен. Идваше ми в повече идеята един писател да има нужда успешно да се скрие от всички. Не е защото не обичам хората.
В такъв случай, доволен ли сте от положението си?
Доволен съм. Много спокоен сериал. Подкрепата и възхищението на зрителите ме правят горд.
За какво се разказва в романа, който пишете?
Това е роман тип сага (буквално казва: роман на периоди). Всъщност аз не обичам да чета такива романи. Но разказът задължително трябва да мине през тези периоди. Действието се развива в Истанбул. Психологически роман. В него има и фантастични елементи. Засега планът е, ако не се заема с нещо друго, да се започна отначало с историята.
Какво учите?
Докторант съм в Университета Beykent – Кино и телевизия.
Били сте в Америка. Как се случи?
Живях 2 години в Ню Йорк. Живял съм също в Копенхаген и Амстердам. Заминах за Америка, за да направя докторантурата си. Кандидатствах в Колумбийския университет, училището, което раздава наградите Pulitzer. Направих няколко неща, без да взема пари. Точно когато отидох там, започна кризата и не продължих. И малкото работа, която имаше, я даваха на американци. За да се намирате там, за да учите или работите, трябва да имате зелена карта или разрешително за работа. Аз нямах нито зелена карта, нито разрешително и за да остана, бях принуден да се запиша студент. Нямах нужда да изучавам езика, но за целта беше задължително да се запиша на езиков курс. След това се записах във Филмовата Академия на Ню Йорк да изучавам сценарийно изкуство. Там разбрах, че са открили факултет за кино и телевизия и се прехвърлих. Доволен съм от това развитие на нещата.
Имате ли сценарий?
Имам. Всъщност не е сценарий, нека да го пооправя. На етап резюмета, идеи и бележки е. Нямам друго освен идеи. Но за съжаление, времето е ограничено. В рамките на един ден можете свършите само няколко неща. Но отново мисля да осъществя няколко проекта. Ако мога следващата година, ако не мога дано да е по-следващата година.
Изглежда, че сериалът ще продължи със същото темпо.
Влиянието на ролята ви ще се увеличи ли?
Така изглежда в този момент. Тежестта на работата може така продължи, а може и да се увеличи. Това са само предположения.
Толкова статии сте написали, мислите за издаване на сценарии, как влезнахте в актьорската професия?
Всъщност, не съм мислел да се занимавам актьорското майсторство в професионален смисъл. В моето поколение всеки младеж, докато гледаше филм на Спилберг или Арнолд Шварценегер, само си мислеше: „Ако аз бъда до Терминатора, и ако аз с две ръце стрелям.“ В детството си снимах филм. Снимах с видеокамера фантастични, карате и филми на ужасите. Дълги години играх FRP (Fantasy Role Playing, което е под раздел от Role Playing Games) – ролеви игри. Група хора се срещат, има група на режисьорите, има сценарий. Всеки се превъплъщава в различна роля. Режисьорите определят действията на персонажите според характерите им, техните избори оформят посоката и крайния резултат от игрите. Т.е. социална игра. Нашата преминаваше на маса. Понякога продължаваше цял ден. Ето защо, не ми беше трудно да се правя на някой друг.
Темпото на сериала е натоварено. Днес ще бъде излъчен и последния епизод. Ще ви липсва ли това натоварване? Какво ще правите?
Ще си почина. По много ще лежа под слънцето, ще плувам и ще чета книги. Ще пия много кафе и бира.
Според мен са събрали почитатели на The O.C. Метин Акдюлгер беше казал, че е страстен почитател на The O.C.Вие гледахте ли сериала?
В детството си аз също гледах сериала. Честно казано, не го харесвах чак толкова много, но го следях с удоволствие. Това беше една от причините да приема. Сериал с много хубава химия. Хубави заведения, красиви хора, без много насилие, без депресивни елементи. Когато се смеси с нашата култура, се увеличава дозата драма, но общо погледнато е един лек/разбираем сериал.
Казахте, че сте го гледали в детството си? Кога сте роден?
Роден съм на 7 март 1979.
Значи сте зодия Риби…
Повече съм акула! Нося добрите страни на зодия Риби, положих много усилия да изгладя лошите.
Кой са лошите страни?
Много съм чувствителен. Не се интересувам много от зодии, но когато става въпрос за моята зодия, в някакъв период от живота си съм се запитал „Аз какво съм?“ и съм прочел. Рибите се оказва са много чувствителни, лесно раними, плачливи. Аз не съм такъв.
Казват, че мъжът Риби е по-труден от жената Риби…
Но мъжът Риби е най-добрият любовник на света.
Знаете японски. От къде?
Вече не мога да кажа, че знам, защото поради липса на практика се върнах в началото. Много обичам японската култура. Интересувам се от всичко свързано с анимациите Manga, от чаените церемонии до историята. Сигурно е много интересно, но все още не съм ходил в Япония. Бях разколебан малко и поради опустошаването на ядрената централа във Фукушима.
Измежду темите, от които се интересувате, има една наречена „Опасни проблеми“. Каква е тя?
Това е чувствителна тема. Проявите на жестокост хем ме притесняват, хем ме привличат. В живота си никога не съм бягал от опасностите. Не подкрепям жестокостите, но предизвикват голям интерес в мен. Защо хората в продължение на хиляди години взаимно си прилагат толкова жестокост? Ярост, омраза, убийства, кланета, геноцид, бомбардировки, масово избиване – защо се случват? Тези неща изследвам.
Кой е най-големият ви страх?
Много съм привързан към семейството си. За мен най-страшното нещо е да загубя майка си или баща си.
Тук ли живеят?
Живеят в Къркларели. Баща ми е очен лекар, майка ми кожен лекар. Но често идват при мен.
Бихте ли били заедно с по-възрастна жена от вас?
Ще ми поясните ли “бихте ли били заедно“?
На такава връзка гледате като връзка за една нощ или за по-дълго време.
За мен възрастта въобще не е важна. Свързано е с това как се чувствате заедно. Аз и без това много инфантилни, много разглезени, настоятелни жени не харесвам. Силните жени винаги са ме привличали. Харесвам успели, забавни, образовани, имащи цели и здравословно живеещи жени. Тоест възрастта не е важна. Разбира се, важно е да е хубава.
Имате ли приятелка?
Без коментар.
Тогава това означава, че имате.
Само казвам без коментар.
Какво бихте решили да прекратите една връзка, която обижда всички и си мислят, че е безразсъдна или да прочетете за това?
Бих изслушал всички, решението бих взел сам. Когато работата опре до връзката, решение взема този, който е в самата връзка. Така трябва да бъде. Ако хората, които ме обичат ми кажат, че трябва да съм разумен и внимателен с тези неща, ще го поставя на дневен ред и ще го обмисля.
Добре, а според вас има ли логика в любовта?
Свързано е с това как искате да изживеете любовта. Ако искате да си вържете кърпа на очите и да се оставите във вакуума, не е нужна логика. Но в края на краищата, трябва да си направите сметката, че ще получите удар. Ако не търсите логика, трябва да приемете резултата. Но ако си мислите: „Не искам да се натъжавам и да съжалявам, не искам да ме нараняват“, трябва да търсите определена доза логика. Дали ще намерите, това не знам.
Какво ще се промени, когато се влюбите?
В живота ми влиза вълнение. Всяко нещо, което правя, приема друго измерение. Да се събуждаш в един и същи свят със специален за теб човек или да знаеш, че той някъде прави нещо… Дори и нещо дребно да е, чувствам се така, сякаш правя нещо още по-вълнуващо.
Мини тест
1) Има ли сериали, които следите?
Game of Thrones, Walking Dead, Boardwalk Empire, The Sopranos, The Wire, Mad Men, Lost, Breaking Bad
2) Ако трябва да се опишете с една дума, коя ще е тя?
Не мога да се опиша с една дума.
3) Какво ви минава през ума в този момент?
Колко е хубава гледката. Щеше да е хубаво да останем една нощ тук. Ако имах телескоп, можех да прекарам цялата нощ буден.
4)“Много се притеснявам от …“
а) … че животът е свързан с телефона
б) … топлото време
в) … въпросите няма ли да се жениш
д) … темпото на снимането на сериала
е) друго
Притеснявам се, че държавата не се развива.
5) Коя черта в една жена най не харесвате?
а) Да се облича неподходящо на сватба
б) Да говори високо
в) Да ходи без маникюр и педикюр
д) Да дъвчи дъвка
е) друго
Не обичам жени, които не се поддържат и пишат.
6) За последен път къде и с кого почивахте?
Със семейството си в Мадрид.
Превод: Рени
cagatayulusoyweb.wordpress.com 
Трябва да влезете, за да коментирате.