Метин Акдюлгер – Adam in Town/11 2014

Метин Акдюлгер: В дълбоките води

Репортерът е отишъл в къщата на Метин, за да направи репортажа. Веднага започнали да си говорят за това, че от дълго време не са се засичали по нощните заведения. Предишните дни репортерът и журналистката Седа Алтулер си говорили как протичал животът в Topless (нощен клуб в Истанбул http://www.internations.org/places/view/topless-terrace-dancing-club-19727), взели да й пращат съобщения, че Метин е на концерт на Jack White и много танцува. Набивало се на очи спокойствието на Метин. Секси държанието му и ролята му на заяждащ се още повече се набивали на очи. В момента филмът му “Bensiz” се подготвя за фестивал на турските филми в Щутгарт. 

Гледал ли си ОС, харесваше ли го?

Да, доста добър сериал беше.

Израснал си гледайки ОС и ролята на Люк, т.е. предполагам не ти е идвало на ум, че ще се превъплътиш в Оркун в турската версия, та как беше света през гледната точка на Люк?

За подготовката на уроците по английски учителят ни пускаше да гледаме ОС. Ето защо, всъщност съм гледал много детайли. Много обичах Люк. Беше човекът точно на това време.

Заради ролята на Люк ли отиде на прослушването?

Не ми казаха за кой герой е. Отидох да опитам по собствено желание. В Ню Йорк, съседът от долния етаж беше албанец – Агим. Той имаше приятел, с него заедно работехме и после отидохме в Турция на прослушванията.

Не отиде ли в Ню Йорк, за да се установиш?

Честно казано, никога не съм имал такава цел. Всички толкова много хвалеха актьорските школи в Ню Йорк, че поисках да ги видя. Може би тук ще е полезно да уча и едновременно да експериментирам. Преди да отида снимах филма „Без мен“, приключих участието си в театъра. И след това си взех 3 години ваканция. Отидох в една от тези школи с големи очаквания (буквално казва с кофата…), но не ме привлече много.

Кое е най-любимото ти нещо в Ню Йорк?

Не е само едно, аз много го харесвам. Дойдеш ли в Ню Йорк, ставаш нюйоркчанин. Не се чувстваш в чужбина. Това е място, на което лесно можеш да намериш всичко, което ти харесва. Има възможности дори за този, който се занимава с оригами.

Нали, със сигурност има оригами магазини (дюкяни), ако потърсиш.

Това не е просто магазин, провеждат се и фестивали. Много възможности в артистичния смисъл. Но аз исках да направя нещо в родината си. Снимах филм, пишех пиеси, след това изскочи ПО и се върнах. Но когато се върнах, започнах от нулата. Натиснах бутона Reset. Влезнах за пръв път в тази къща, когато си дойдох от Ню Йорк. Ню Йорк отвори ума ми.

Но, Бога ми, превъплъщението ти в тази роля не е много далеч от американската култура. 

Да, тя е много близка то тази на младежите, които учат от сериала. Познавам тази култура от времето когато учех в Университета Коч. Знам какво движи хората в един социо-културен стил. Режисьорът придава тази форма на сценария.

Искам да се върнем на образа на Оркун. Правил ли си дори една десета от това заради някое момиче, когато беше ученик на годините на Оркун?

В училище бях социален колкото е необходимо, не споделях много. Имахме рок група, така се забавлявахме. Не бях популярен ученик, този който тъпче другите деца. Не беше такава историята.

Считаха ли те за бунтовник (противоречащ) в училище?

В нашето училище униформите бяха тъмносини, носехме бяла тениска тип поло (polo-shirt). Не обичам тъмно синьо, не харесвам също и polo-shirt. Ето защо носех черно сако, което все още е в гардероба ми.

Сериалът стана популярен още първата седмица, ти също стана известен, как реагира на тази популярност?

Не излизам много често вечер, не съм от тези, които са постоянно сред хора. Ето защо, историята с известността я почувствах в метрото. Започнах да я забелязвам на улуцата, в магазина, тук, там. Не мога да преценя дали това положение е добро или лошо. Като човек на изкуството мога да достигна до много повече хора, което е страхотно нещо. Хубаво е да мога да използвам предимствата му.

Притесняваше ли се, че ще бъде погрешно разбрано преминаването ти от един нискобюджетен филм, в който изпълняваш ролята на футболист инвалид, към голяма продукция?

Не. Не съм се фокусирал върху кариерата си, но когато се запознах ролята на Неджир, още повече ми се прииска да съм актьор. Колко се е видяло, колко съм дал от себе си, не знам, но чрез този филм разбрах, че физическият свят не е в центъра на живота.

От друга страна усилено пишеш пиеси, на какъв етап са те?

В момента проектът напредва. Написах пет пиеси, но се концентрирах и постарах върху две. Искам постепенно да ги поставя, когато намеря точния екип. Всъщност театърът е точно това, което искам да правя.

Обикновено хората си мечтаят, когато се пенсионират, да създадат чифлик, да отглеждат собствени зеленчуци и животни. Твоят живот е започнал в такава къща, възможно ли е заради това плановете ти за пенсионирането да са по-различни?

Не съм голям привърженик на правенето на планове за бъдещето. Стига ми да имам една дървена къща на брега и плаж, на който да мога да карам сърф.

Тази мечта е за сам човек, а и не излизаш много сред хората. Самотата е чувство, което ти харесва ли?

Според мен, самотата е много хубаво състояние. Да останеш насаме със себе си, да можеш да чуеш сам себе си, по-специално в творческите моменти, е много позитивно нещо. Наистина прекарвам много време в общуване с правилно подбрани хора, но все пак обичам самотата. Дори в детските си години, отивайки в моята стаятаи, си играех по 6-7 часа, без да кажа гък. Но това никога не беше потискащо, правех го с удоволствие.

В репортажа за списанието Marie Claire си казал: „Харесвам красивите жени, например като Марион Котияр“. Иска ми се да те попитам сериозно ли намираш Марион за красива? Критерият тук, че е естествена ли, поведението ли е, или френската й студенина?

Харесвам жени, чиято външна красота съответства на вътрешната, за това го казах. Има една истинност у нея, която е следствие на играта й. Доколкото видях от големия екран, тя е една истинска жена (буквално казва без филтри). За това е много впечатляваща. За мен такова нещо е красотата. Външността и вътрешността трябва да са едно цяло, светло и чисто, да си стъпил на земята. Не обичам неискреността (филтрите) у хората, разбираш го дори когато се здрависваш с тях, я.

Почитателите, които се доближават до теб в момента, не идват ли със същото чувство? Аз например много се забавлявам през вечерите, когато отстрани гледам жените, доближавайки се до теб с онази изкуствена усмивка.

Да, жените, които идват при мен, всъщност не ме познават, но също така и ме познават. юВ домовете им, в най-личните им моменти съм заедно с тях от екрана. За това, чувствайки някаква близост, идват. Човекът, който усеща тази близост, поздравява с хубава енергия, то и аз го поздравявам. Но понякога идват и с различни мисли, разбира се.

Освен красотата, ролята, която играеш, има плюсове. Знаеш, че разбойникът/лошото момче винаги печели.

Нали с отрицателните роли може да видиш по-тъмната страна, това ми харесва. Много повече харесвам ролите в киното, в които героите напълно се разкриват.

Да преминем към стила на обличане. Къде намираш дрехите си? От интернет ли ги купуваш или обикаляйки (по магазините)?

Не мога да пазарувам в интернет, защото не мога да преценя дали ще ми станат. В последно време се обличам от Paris-Texas в Галата. Fifth Avenue също е хубав. Обичам да се разхождам из малките бутици в чужбина. Не мога да кажа, че имам собствен стил, честно казано.

Много ми харесва, че не правиш проблем по време на модните фото-сесии и се преобличаш постоянно. Обикновено, известните изобщо не обичат промените.

Вярвам на хората, с които работя, познавам ги. Говорим на един език и се разбираме.

Какви дрехи имаш най-много в гардероба си?

Имам много тениски с кръгло деколте. Преди имах много анцузи. Не носех дънки, постоянно обличах анцуг или платнени панталони (canvas). Т.к. непрекъснато ходех на тренировки по футбол или учех уроците си, бях избрал удобството.

Продължаваш ли да се интересуваш от американски футбол?

Разбира се, но като зрител. Минах възрастта, в която мога да издържам на яростните сблъсъци. В Америка, играчите, заемащи моята позиция, се оттеглят на 25 години.

Неудобно ли ще е да попитам, тези екипи доколко предпазват?

Всъщност предпазват, но за един мач може да поемеш и 100 удара. След мача не си в състояние да ходиш нормално.

Все още ходиш на почивка със семейството си. Колко момичета биха одобрили това положение…

Защото са малко тези, които могат да разберат. Живеят в Бурса, но аз не ходя често там. Ходейки заедно на почивка ги прави щастливи, а и аз се връщам обратно с хубава енергия.

Хем харесваш да си самостоятелен, хем обичаш семейството си… Дори не си живял с някой досега,но какво мислиш за създаването на семейство?

Нямам такива планове. Мога да се съглася, че започнете ли да живеете заедно и да споделяте поравно, ще се чувствате спокойни на едно и също място. Животът заедно свързва много повече. Ако ще е социален договор като държавната система, тогава човечеството ще е нещастно. Когато намеря човека, с който мога да съм в такава връзка, тогава много искам да се оженя.

Превод: Рени